Възкресение на домашни любимци или проклятието на гробището


ГРОБИЩЕ ЗА ДОМАШНИ ЛЮБИМЦИ

Стивън Кинг

- 491 страници



Здравейте, книжни пандички


Време е да се завърна към редовното писане на ревюта и какво по-добро начало от книгата за Май от Amairo Challenge? 

Въпреки че Стивън Кинг не ми е любим автор, избрах да прочета тази книга, просто защото си търсех оправдание да го наравя. Всъщност нямам любим автор, та това беше и лесно измъкване от категорията. 

Но кармта не прощава. Малко ми е трудно да говоря за книгите на Кинг на толкова късен етап, без да съм написала ревютата на всичко, което прочетох преди това, но нищо де. Ще свикна някак. 



Нищо не заплашва семейството на Луис Крийд в новия дом в Мейн. Дом, зад който се вие пътека, водеща към малкото гробище за домашни любимци.

Тъжно място може би... но безопасно. Няма да обсеби сънищата ви, да се събудите с писък, облени с пот, обзети от ужас и зловещи предчувствия...







Нека игнорираме грозната корица от времето, в което всички корици са били такива, шрифта е трагичен, а печатните грешки са много. Добре, че я четох на телефона. 

Мисля, че всички знаем, или поне сме чували, сюжета на тази книга (филм). Филмът беше голямо разочарование, но се надявах поне книгата да е по-добра. Е, и там се оказа едно голямо разочарование. 

Тъкмо бях започнала да харесвам стила на Кинг и попаднах на тази книга. Моя си е грешката, знам. 

Ще започна с това, че книгата не ми харесва. Определено очаквах нещо повече, нещо по-интересно за тези почти 500 страници. Въпреки че постоянно се случваше по нещо, я много важно, я не толкова, за мен действието се развиваше твърде бавно, а когато дойде моментът на кулминацията, всичко се случи малко прибързано.

Може би аз съдя твърде жестоко, но сякаш нещо липсваше. Тази книга не би ме накарала да стоя далеч от животински гробища или каквито и да е други (не че вися по гробищата, не ме разбирайте погрешно), не ме кара да ме е страх от мъртвите. Не чувствам нищо. Освен, че се чудя на героите. Кой умен човек, имащ две малки деца, ще си купи къща, чиито преден двор свъшва на път, по който често минават камиони. Или какъвто и да е голям път. Кой умен човек вижда зомбираното подобие на котка, което носи трупове и си казва "да, от кастрацията е. Нищо странно и опасно"

Разбирам, трябва да има сюжет, трябва да има история. Но това не може да промени факта, че не харесвам тази книга.

Не съм много сигурн от кога го кога съм я чела, но определено е повече от месец. Дадох ѝ две звези. 

Извинявам се за ужасното ревю. Малко не ми се получава, когато трябва да пиша за книги, които не харесвам. Обещавам, следващото ще е по-добро.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Update: Всъщност Гробище за домашни любимци е книгта за май. Следователно сега трябваше да обявя книгата за Юни:

Книга за Юни: 

книга от фентъзи жанра

Моят избор е The Culling Trials. Защо, ще разберете в ревюто. (извинявам се за лошото качество на снимката)




Коментари

  1. Много жалко, че тази абсолютна класика не ти е харесала, но при всички ни е така :) Аз колко на книги сочени за безспорно доказани не успях да се насладя... Така че проблемът е никакъв. Иначе "Гробище за домашни любимци" ми е в личния топ 10.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Преглед към Януари

Panda's Bookish Challenge

Ох, Юли