Да се впуснем в "Интервюто"

Николай Пеев


226 страници




Здравейте, книжни душици

Ще пропусна дългите извинения и обяснени защо ме нямаше толкова време и ще премина направо към книгата (както трябваше да направя преди доста време)


Корпорация „Хаймдал“ притежава всичко – от концерните за оръжия до кварталните кухни за бебешка храна из цяла Европа.
Един ден получих странно обаждане – от „Хаймдал“ ме канеха на интервю за работа. В първия момент си помислих, че това е някаква шега, но не беше... и се съгласих да отида. Пристигнах в уречения ден и час, но нищо на този свят не би могло да ме подготви за това, което последва на ИНТЕРВЮТО.



Реших да прочета тази книга по няколко причини. Първо, защото вече съм чела книга на Ники ("Денят на Инвикта") която не беше по моя вкус и не можах да ѝ се насладя истински. Затова реших, че е добра идея да прочета новата книга. Второ, защото съм решила да давам повече възможности на български автори и да ги подкрепям. Трето, когато видях, че представянето е в Пловдив много се зарадвах. Мога ли да откажа на възможността да си взема книга от самия автор и да послушам малко приказки за книги? НЕ! И четвърто, не можах да устоя на
красивата корица.

Да преминем към самата книга. Харесвам изградения свят. В много книги бъдещето е представено като нещо перфектно, което в последствие се проваля заради някото. Тук ми хареса това, че въпреки че човечеството има универсалния данък (така ли беше? не помня точно), който изглежда като мечта. Получаваш достатъчно, за да живееш добре без да работиш и да правиш каквото и да е било. И въпреки това хората намират от какво да са недоволни. Разбира се, виждаме и голямата власт, която парите и имиджа дават на голяма корпорация като "Хаймдал" и как нещата могат да се объркат тотално.

Идеята също е хубава. Като се започне от същността на героя, интервюто и всичко, на което е подложен, всички мисии и всички мъчения. Без голяма любовна драма, което поне на мен много ми допада. Бих искала да ви кажа още, но не искам да развалям изненадите.

И точно заради тези изненади ще си премълча малко неща за героите. Но пък края ми хареса. Оставя ни на кръстопът. Книгата би била хубава дори и така, но ако се вгледаме в края, има място за продължение и за още въпроси и изпитания към героите.

Стила на писане не е тежък. Като подхванеш книгата върви лесно и бързо. Това, което може би ми липсваше, е малко повече екшън. Не ми хареса това, че гледната точка се сменя, но това са лични предпочитания и като навлязох в книгата спрях да ги забелязвам. Хареса ми, че книгата не е разделена на глави, а на часове (въпреки че ми отне малко време да го забележа, опс). И едно от нещата, които нямат общо със съдържанието, но мисля, че е важно, формата. Книгата е гъвкава, кориците не се повреждат и намачкват лесно и леко нестандартня формат я прави по-лесна за държане.

Като цяло определено тази книга ми хареса повече от другата. Радвам се, че я купих и че присъствах на представянето. 5 звезди са малко много, но 4 звучи малко. 4,5, айде.

Не на всеки, че му хареса, то това е ясно. Но ако си падате по леките трилърчета или си търсете нещо, с което да навлезете в жанра, започнете "Интервюто".

Ако не сте чували за "Денят на Инвикта", Ники се е погрижил да остави минутка за реклама. Което обаче и може да послужи за няколко 


Книга за Март


Тъй като "Интервюто" беше книгата ми за предизвикателството през февруари, но не можах да я прочета заради сесията, сега е време да преминем към книгата за март - книга на чужд език. 

И моя избор е:

Не знам защо точно "Everless". Просто исках да я прочета.
(и вече е прочетена btw така че предизвикателството и за този месец е изпълнено)

Коментари

Популярни публикации от този блог

Преглед към Януари

Мъката на Февруари

Март в книги и много филми