Бихте ли се доверили на скелет?


Поредицата СКЪЛДЪГЪРИ ПЛЕЗЪНТ от Дерек Ланди

Книга първа – СКЪЛДЪГЪРИ ПЛЕЗЪНТ

320 страници


Здравейте, книжни пандички
Мина много много време от както прочетох тази книга, но това няма да ме спре да си напиша ревюто, опитвайки се да бъда по-сериозна (по-скоро си търся оправдание да не уча, но тихо)

Гордън, чичото на Стефани, пишеше книги на ужасите. Поне тя така си мислеше - до мига, когато той умря и й завеща имението си. Тогава тя откри, че ужасите в книгите му...ами, не са само в тях.

Въвлечена в кошмарен свят на вампири, злодеи и Кухи хора, Стефани намира помощ от необичайно място: Скълдъгъри Плезънт, устатия скелет на мъртъв магьосник: Когато всичко отива по дяволите, Стефани има късмет, че не е просто обикновено 12-годишно момиче - а Скълдъгъри има късмет, че вече е мъртъв.

Дали злото ще победи? Ще спрат ли Стефани и Скълдъгъри да се препират достатъчно за дълго, за да спасят света?

Едно е сигурно: лошите няма да разберат откъде им е дошло

Въпреки че все още смятам, че тази поредица, ще се хареса повече на подрастващите, реших да я подхвана (нищо, че още съм до първата книга), първо защото винаги заглеждам книгите в книжарницата и второ, защото съм чувала много добри отзиви и препоръки. Освен това ми е гадно, че не съм чела толкова много от книгите, които повечето хора са. Пък и тези, за които съм изпуснала времетоили съм ги надраснала са добре дошили. Нека бъдем честни, може да съм на 20, но все още не съм готова да се откажа от детското в мен.

Така, няма как да не призная, че идеята много ми харесва. Целия този таен свят, дедектива скелет и малкото момиче, готово да се впусне в приключението. Честно казано, най-много ми харесва развитието и връзката между героите (поне за сега). Някои хора се оплакват, когато четат книги с много по-млади герои, защото не ги чувстват близки до себе си, но тук за мен точно това е големия бонус.

Защото просто няма как да очакваме между едно 12 годишно момиче и скелет да се развие любовна история. При отсъствието на романтиката ни остава само да се наслаждаваме на приключенията на героите. И точно това ми харесва.

Концепцията с трите имена също е интересна, но ако искате да разберете повече за това, ще трябва сами да погледнете. Нещото, което забелязах, е че родителите много лесно се хващат на измамата и оставят дъщеря си да прави каквото си иска. But anyway

Не съм сигурна дали го обясних правилно, но за да сме ясни – сюжета е пълен с действия, мистерии, приключения, придружени от едно заформящо се приятелство. Clear now? Okay.
На пръв поглед историята е съвсем обикновена, но стилът н Дерек Ланди е това, което я прави оригинална. Уникално изградените герои. Стефани и Скълдъгъри са два различни характера, които намират общ език помежду си, от което се ражда невероятен екип. Спасяването на света е придружено не само от това епично дуо, но и от лекия хумор и духовитите разговори.

- Значи си истински? Съществуваш наистина?- Май да.
- Искаш да кажеш, че не си сигурен дали съществуваш, или не?- Относително сигурен съм. Така де, може и да греша. Може да съм някаква ужасяваща халюцинация, измишльотина на въображението си.- Може ли да си измишльотина на собственото си въображение?
- И по-странни неща са се случвали. И продължават, с обезпокояваща редовност.

Честно казано, до последно се чудех дали книгата ми харесва или просто става, но реших да спра да бъда толкова критична и да си позволя да се насладя на нещо. А и тези абсурдни разговори ме спечелиха.

- Какво забрави? Някой чертеж?- Нещо такова – кимна той. – Всъщност, нищо подобно. Забравих си бельото.
- Какво?!- Докато се обличах, се бях умислил. Случва се понякога. Обикновено нямам проблем с липсата на долни гащи, но от тези панталони ме сърби…


Не звучат като нещо, което би се чуло в реалния живот (въпреки всички странни разговори, които съм чувала), но Дерек има невероятния талант да накара нещата да звучат логично, реално и поддържа интереса, карайки те да искаш още.

Като цяло да, определено съм надраснала този тип книги, но това не ми пречи, да им се наслаждавам. Особено когато става въпрос за говорещ скелет.

Бих се впуснала и в останалите приключения на Скълдъгъри. А вие?

Коментари

  1. Аз прочетох първите две и мога да кажа сбогом на поредицата. Много безинтересни книги. Готино ревю :)

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Преглед към Януари

Мъката на Февруари

Март в книги и много филми