Струва ли си да дадеш кръвно обещание?

Поредицата АКАДЕМИЯ ЗА ВАМПИРИ от Ришел Мийд 

Книга четвърта – КРЪВНО ОБЕЩАНИЕ 

414 страници

 



Здравейте, книжни пандички

Колкото и да го отлагах, време е да напиша ревюто и на тази книга, въпреки че четох поредицата преди супер много време. Каквито и коментари да съм имала, сигурно вече съм ги забравила.



Животът на Роуз Хатауей никога няма да бъде същия, след като нейният любим Дмитрий е превърнат в стригой. Но той би предпочел да е по-скоро мъртъв, отколкото нежив и зъл вампир, убиващ невинни жертви. За да изпълни обещанието, дадено на Дмитрий, и да го избави от тази съдба, Роуз трябва да изостави Лиса и да се впусне в преследването му. Но когато го намери, ще има ли вътрешната сила и воля да убие този, когото обича с цялото си сърце?



Четвъртата книга е една от любимите ми, защото тук авторката ни предоставя възможността да излезем от рамките на Академията и кралския двор. Това е малък детайл, на който трябва да се обърне внимание. Някои книги представят изградения свят само на едно дадено място, където се развива историята.

Странична мисъл, но в някои ситуации, книги и филми, съм се чудила, чакай, лошото винаги само в този град ли се случва? Всичко друго в мир ли е?

Та, мисълта ми е, че в тази книга от поредицата виждаме един много по-различен свят. Светът на Димитрий, неговото родно място, неговото семейство. Това изправя Роуз пред много нови проблеми, не само свързани с професионалните ѝ умения, но и с емоционалния ѝ свят.

„Кръвно обещание“ не само продължава историята, но и добавя много нови детайли към сегашния свят на вампирите.

И ето тук е времето да спомена и появата на още един важен детайл – Алхимиците. Няма да издавам много подробности за тяхната роля в историята, но няма как да пропусна да поговоря за Сидни.

Сидни е герой, към който имам смесени чувства. Все още не съм решила дали я харесвам или не, но определено е изградена с интересен характер.

Ришей Мийд има този рядък талант да създава добри женски герои (макар и малко да поставям под въпрос психическата стабилност на всеки един от тях). Стилът е все така лек и поглъщащ.

Като цяло това е всичко, което мога да кажа за книгата. Започва да ми става все по-трудно да разграничавам книгите от цялостната поредица и мисля, че това си личи.

Разбира се, 5 звезди. Всеки, който обича вампири, любовни триъгълници и тийнейджърки бунтарки трябва да прочете тази поредица.

Вие бихте ли дали кръвно обещание, дори да знаете, че това може да ви коства живота?

(малко напомня на обещанието на Снейп в Хари Потър или просто аз така си мисля)

Коментари

Популярни публикации от този блог

Преглед към Януари

Цветен книжен таг

Мъката на Февруари