Да се пренесем в "Денят на Инвикта"

Здравейте, книжни душици!

Често участвам в различни giveaways и забравям, че съм се включила. И беше огромна изненада когато излязох от матурата по английски и видях, че съм спечелиа тази книжка от giveaway-я на прекрасната Amairo от A Court of Books and Magic. И въпреки, че свързвам получаването на тази книжка с няколко незабравими мига, прекарани в разговори на любими теми, четенето се оказа по-трудно от колкото очаквах.

3367 година. Човечеството достига невиждан възход. Силиан се завръща на Старата Земя, решен да разкрие една от най-добре пазените тайни на инвиктите. Още с пристигането, обаче, опасен заговор го въвлича в неравна борба за живота му. Междувременно, в самия край на познатия космос, един боец, познат единствено под името Привидение, е по следите на устройството, което може да преобърне човешката история. Изправени пред лудешка надпревара с времето, Силиан и Привидение скоро разбират, че едва ли ще оцелеят достатъчно дълго, за да видят зората на следващия ден… Денят на инвикта.



Още в началото книгата започна мъчително тръдно и продължи така с месеци. Едва миналата седмица я приключих и то с доста настоятелно и мъчително четене.

Признавам си, това не е моя жанр и ми беше много тръдно да се съсредоточа и да вляза в книгата. През цялото време се чудих какво се случва и защо. Имам толкова много въпроси. Както за героите, така и за цялата история. Какво се е случило със старата земя и защо по дяволите героите правят всичко това точно сега. Честно казано, повече звучи като втора или трета част от поредица, но не и самостоятелна книга.

Като цяло има потенциала да бъде много интересно преживяване, но започва от никъде и свършва никъде. Не се разбира нищо за това какво се е случило със Силиан и Привидение. И въпреки че ми се иска да са добре, ще е много интересно ако се окаже plot twist накрая. Който е чел книгата ще разбере за какво става въпрос.

Въпреки това се раздвам, че се имах възможността да прочета тази книга. С гордост стои на рафтчето и се присъчдинява към колекцията от книги с автографи ;) А илюстрациите прибавят към приятното усещане и атмосферата на цялото това космическо нещо.

Извинвам се страшно много за голямото забавяне. Искаше ми се и да оценя книжката по-високо, да ми хареса повече... но се надявам Ники да продължава да пише и да издава^^

Коментари

Популярни публикации от този блог

Преглед към Януари

Цветен книжен таг

Мъката на Февруари