Летящата планета

Здравейте, книжни душици!

Познайте кой си мина матурата и реши да напише едно ревю.

Знам, че пак не си спазвам несъществуващия график, но Май е отвратителен месец и просто не мога да се оправя със себе си.

Въпреки това първите няколко дена на месеца бяха спокойни и с удоволствие успях да прочета тази книжка.

Kaĸ cи пpeдcтaвятe живoтa нa Зeмятa пpeз 2054 г.? Cвpъxтexнoлoгичeн, cвpъxyдoбeн и eднoвpeмeннo c тoвa зaплaшвaн вceĸи миг oт нeизбeжнa eĸoлoгичнa ĸaтacтpoфa? Oт ĸaĸвo щe тpябвa дa ce лиши oбиĸнoвeният чoвeĸ, зa дa бъдe oпaзeнa плaнeтaтa? Koи чepти щe cъxpaни y ceбe cи чoвeчecтвoтo?

„Лeтящaтa плaнeтa“ e eднoвpeмeннo aнтиyтoпия и peaлиcтичeн cцeнapий, oтгoвapящ нa тeзи въпpocи. Aлeĸcaндъp Heнoв paзĸaзвa зa oбщecтвo, ĸoeтo cляпo ce вoди oт зaĸoнитe нa пpиpoдoзaщитничecтвoтo. Hayĸaтa e cпpялa дa ce paзвивa, зaщoтo нaпpeдъĸът вoди дo изчepпвaнe нa pecypcитe и дo cигypeн aпoĸaлипcиc. Xopaтa ca жepтвaли пpeĸaлeнo мнoгo и caмo чyвcтвaтa и eмoциитe ca тeзи, ĸoитo пpoдължaвaт дa ги движaт нaпpeд... Haпpeд ĸъм cpeщaтa c eднa нoвa цивилизaция.


Както винаги, ще започна от корицата. Тя. Е. Толкова. Красива. Обожавам идеята на корицата, която идеално се вързва с идеята на книгата и цветовете, които също си пасват. А може би просто обожавам тази комбинация между зелено и синьо. Знам, че книгата не бива да се съди по корицата, но за мен корицата е доста важна част от книгата. Често решаваща дали искам да я купя или не. (да, за това снимах книгата с удоволствие и снимките ми допадат)


Да преминем нататък. Книжката е много приятна си симпатична. Лека, но и с толкова смисъл. Чете се на един дъх. Допанда ми и определено смятам да си купя другата книга на Алекс скоро... в рамките на тази година.



Не мога да каца много за идеята, защото, признавам си, не разбирам от този жанр. Ще попитате "Защо тогава се съгласи да прочетеш тази книга?" Ами, лесно е. Хареса ми като корица, хареса ми като резюме и си казах, защо не?



И изненада. Хареса ми и като история. Никога не съм харесвала сюжети, свързани с космоса и космическите приключения. Дори в сборниците, които съм чела, тези истории просто не ги разбирам и за това не ги харесвам. Тук обаче нещата стоят малко по-различно. Историята, която Александър е разказал, е доста обикновено необикновена. В смисъл, обикновена е защото няма големи фантастични елементи, няма чудовища, няма страшните извънземни, на които сме свикнали. Просто съвсем обикновени хора в съвсем реалистичен сценарии. Необикновена е идеята, около която се върти самата история.


Сега, няма да ви разказвам подробности, защото няма да ви е интересно, но за това как функционира земята не се бях замисляла, но е умно. Това за произхода на извънземните и тяхната история съвпада до някаква степен с една от личните ми теории за тези "зелени човечета" което много ме радва. И изобщо не очаквах края. Like wtf maaan. В началото имах подозрения за края (особено пък след като на представянето на книгата авторът издаде един малък детайл за кораба), но сюжета успя да ме заблуди. Браво!


Май започвам да говоря глупости, така че да обоящ. Летящата планета не е типичната космическа книга, която ще намерите, но би ви допаднала, особено ако сте като мен и не обичате да се срещате с жанра.


Давам 5 звездички на тази книга защото, ами защото много ми хареса и ми показа, че всеки жанр е хубав, стига на намериш правилната книга.


.
.
Благодаря на Акесандър Ненов за възможността за прочета това съкровище^^

Коментари

Популярни публикации от този блог

Кръговете под очите ми

The Sick Book Tag