Интервю с C.M. North

Здравейте, кнжни душици!

Време е да се преборя с мързела. Не знам как се получава, но времето лети толкова бързо, а аз никога нищо не съм направила. Ужасно е! Ето, например, този пост трябваше да бъде ревю на книга, която прочетох миналата година, но сега се превърна в интервю.

Обичам новите и малките писатели, защото с тях се комуникира толкова лесно. Пфф, не че не бих попитала Дж.К.Роулинг един куп въпроси, които имам от години, но не би ми обърнала внимание. За това пък ми доставя такова голямо удоволствие да правя тези интервюта с авторите. И, също като Майк, Кристофър с удоволствие се съгласи да отговори на въпросите ми, а ако желаете можете да погледнете ревюто на книгата му 22 scars.


1. Страстта към писането идва със страстта към четенето. Как и кога откри магията на книгите?
Четно, не мога да кажа! Четях още преди да започна да пиша и родителите ми винаги ми четяха преди лягане; вероятно любовта ми към книгите идва от там. Помня първият път, когато научих, че книгите могат да те накарат чувстваш силна: бях на десет или единайсе, четейки Да убиеш присмехулник късно през нощта. Спомням си, че не можеш да оставя книгата, защото се страхувах за Скот и Джем*, прибирайки се в тъмното, преследвани от непознат нападател.

*Не знам дали това е правилния превод на имената, не съм чела книгата. 

2. Кога разбра, че писането е твоето нещо?
Както горе - по-рано от колкото мога да си спомня! Винаги ми е доставяло удоволствие да си съчинявам истории и щом се научих да пиша, започнах да ги записвам. Когато пораснах, писането отстъпия място на музиката, за което се обучавах в колежа, но се оказа, че музиката е трудна кариера!

3. Когато започна да пишеш 22 scars, знаеше ли, че ще я видиш публикувана? 
Публикуването винаги е било цел за 22 scars. Докато по-голямата част от предишните ми творби бе за мен и семейството ми, това е история която трябваше да покажа на света.

4. Какво е чувството да държиш собствената си книга в ръцете си?
Усещането е за постижение, да знаеш, че си успял да поставиш десетки хиляди думи в ред и да направиш история от тях. Има нещо окончателно в това, да държиш книгата в ръцете си, с което никоя дигитална версия не може да се сравни.


5. От къде намери вдъхновение за книгата си? Страдал ли си от депресия и последващите я чувства лично или си говорил с хора, които имат проблми, подобни на тези на Ейми?

Накратко, да. Страдах от депресия и биполярно за почти две десетилетия и много от нещата, които се случват на Ейми в 22 scars идват от личния ми опит или от хора, които познавам.

6. Можем ли да очакваме нещо от теб в бъдещето? Ако да, какъв вид? Подобно на 22 scars или напълно различно?

Определено възнамерявам да продължа да пиша! Може отново да посетя света на 22 scars по някое време в бъдещето, но следващия ми проект ще бъде нещо доста различно.

7. Кое е най-трудното в процеса на публикуване? Каква е най-неетичната практика в издателската индустрия?

Може би традиционно да публикуваш. Трябва да можеш да се продадеш на агент, който да продаде историята ти на издател, който трябва да разбере вижданията и целите ти и да успее да я продаде на света. Самоиздаването има най-малко трудности, но идва с определена цена: трябва да направиш всичко абсолютно сам и да намериш начин историята ти да изпъкне сред всички останали самопубликувани истории в света.

8. Пишеш и после редактираш или едновременно? Писането те зарежда или изморява?
Не редактирай, докато пишеш или никоя няма да си свършиш работата! Най-важното нещо когато пишеш и просто да оставиш думите да замислят листа. Можеш да поправиш лошото писане, но не и липсата на такова. Самият процес е доста изморителен за мен - обикновено не мога да пиша повече от час или два без почивка.

9. Губил ли си някога нещо поради проблеми с интернет или компютъра? Как се справяш с това?

Господи, да! Преди време загупих повече от десет години писане заради повреда в твърдия диск и не съм си върнал нищо от това. Беше опустошително, но в крайна сметка трябва да продължиш. Понякога да загубиш нещо написано помага да напишеш нещо по-добро.

10. Вярваш ли в писателския застой?
Погледни отгоре. Няма такова нещо като писателски застой, само липса на въображение.* Когато въображението ти се провали, пиши въпреки това. Пиши нещо, каквото и да е. Пиши ужасно, отвратителни изречения, които никога не бива да виждат светлината на деня. Можеш да го поправиш по-късно.

*Тук съм много съгласна. Преди няколко седмици научих този болезнен урок по трудния начин. 

11. Какви са обичайните капани за амбициозни автори? Голямото его помага или вреди на писателие?

Хм... да имаш малко его не боли! Казвайки това, трябва да си готов да се срещнеш с много провали преди да успееш.

12. Какъв съвет ще дадеш на младите писатели?
Ако пишеш, или искаш да пишеш, най-ваното нещо, което трябва да запомниш е да пишеш за себе си най-напред. Хората ще кажат да мислиш за публиката си, но това е маркетинга - той идва по-късно. Първо и най-важно е, пиши СВОЯТА история. После ще се притесняваш да продажбите.



Трябва да кажа, че това интервю беше много вдъхнвяващо. Даде ми някакви надежди и отново започнах да пиша след няколко седмици на абсолютно нищо!

Коментари

Популярни публикации от този блог

Кръговете под очите ми

Летящата планета

Ревю: Нивганощ