Ревю: Господ слиза в Атина


Здравейте, книжни душици!

Съжалявам, но това е единствената снимка, която имам на тази книга. И сега ще обясня.

Някои от вас може би си спомнят поста, в който писах за срещата с Александър Секулов и колко хубаво говореше. Е, ами една приятелка намери една от книгите му и я прочете, след което ми я връчи и каза да я прочета.

Слушам и изпълнявам! Но и забравих да снимам, не ми беше огромен приоритет и да. 

Да се върнем на главната тема. Колкото и добре да говореше Александър, стилът му на писане е далеч от това ниво. 

За написването му писателят живее в палатков лагер на протестиращи анархисти в Гърция.

Книгата разказва историята на четирима души сред горящите улици на Атина през лятото на 2011-а. Бивш банкер, Александър Веренски е елегантен анархист с остър поглед и отегчена мисъл. Фред Цимерман е кореспондент на световна агенция и мълчи за причината да пътува – жена, с която е прекарал хипнотична нощ. Клер е жена, която прави любов и разказва, за да спасява мъжете около себе си. Господ носи карирана риза, кара кола из мексиканската пустош, пуши царевични цигари и пие кактусово вино, докато светът се готви да се разпадне с удоволствие. Уличните сражения в Гърция, терорът в Европа и крахът на борсите са епичен фон на въпросите, които книгата задава. Колко трябва да имаш, за да разчистиш всичко? Как се живее сред нищото на оставащото време? Слага ли мирът край на спекулативния свят? Рухва ли идеята за държава?


Освен това, че кармата те застига рано или късно, друго не можах да извадя от историята. Т.е. не знам каква е идеята на сюжета и т.н., въпреки че тези неща не винаги ти трябват.

Историята започва по доста весел и забавен начин, представяйки приятелството на мъжете и плановете им да отидат в Атина, всеки със своите причини. С течение на времето единият изглупява от любов, а другият от параноята, че скоро ще умре (или поне аз така разбрах), като приятелството им се разпада докато не се стига до този не-чак-толкова-трагичен край. 

Започна добре, но с развитието на историята започна да ми става все по-скучно докато накрая просто исках да я завърша. Да не говорм, че е написана в сегашно време. Зле написана. Определено не оправда очакванията ми. Очаквах малко по-хубав стил, малко по-интересно и заплетено развитие. Не знам, дори не мога да реша какво да кажа. Ако трябва да обобщя книгата в няколко думи, те ще са: Любов, политика и приятелство между тях. Мисля, че това обяснява перфектно сюжета. 





Коментари

Популярни публикации от този блог

Кръговете под очите ми

Летящата планета

The Sick Book Tag