Ревю: Хари Потър и Огненият бокал

Поредицата ХАРИ ПОТЪР от Д.К.Роулинг

Книга четвърта - ХАРИ ПОТЪР И ОГНЕНИЯТ БОКАЛ

Страници - 600



Здравейте, книжни душици!

Тази книга съм я прочела в края на септември. Защо написах ревюто чак сега? Ами да кажем, че на пръв поглед в училище е скучно и обикновено, но всъщност е доста натоварващо и изморяващо. Малкото свободно време между часовете използвам, за да чета. А откраднатото време в часовете - за да пиша. И до момента, в който се прибера, съм тотално изморена. Има дни в които седя до един през ноща, вършейки училищни работи, но има дни, в които просто си почивам. Но сега е време да преминем към малкото ревю, което е просто изказване на мнение, защото малко са тези, които не са чували за Хари Потър (за чели и гледали няма да коментирам)

Обичам Огнения бокал, защото е книга, в която се появяват повече елементи и научаваме малко повече за света на магьосниците. Винаги ми е бил интересен начинът, по който реагират на всичко, свързано с мъгълите, особено що се отнася до облекло и стил на обличане.

„Обичам здравословният вятър да полъхва интимните ми части, много благодаря.“
Мачът по куидич е перфектната възможност да наблюдаваме героте извън учебната (и заплашваща със смъртна опасност) среда. Талисманите шоуто им преди началото на играта са едно страхотно допълнение. Да не забравяме, че говорим за българите!

„Че както тези българи се опитват да се доберат до най-хубавите места.“

Даа... типично българска постъпка, но и човешка. Все пак, всеки иска най-хубавото. 

Благодарение Тримагичния турнр научаваме малко за другите училища в света. Честно казано, преди четвъртата книга (или филм, не знам на кое съм попаднала първо) си мислех, че Хогуортс е единственото училище в света. Е, не точно мислех, но не съм се замисляла за възможността да има и други подобни училища. 


Разбира се, със всяка следваща книга нещата стават все по-сериозни и този път Хари се изправя срещу Волдемор благодарение на трите изпитания. Малко ми е гадно, че лабиринта не е толкова добре направен във филма, колкото е в книгата. Можеше да добавяр поне свинкса, но не. Нека да имаме десет минути безцелно тичане. Както и да е. 

Стилът на авторката се подобрява, съдбата на героите става все по-тежка и въпреки че във филма смъртта на Седрик ми остана безразлична (благодарение на актьора), в книгата си е гадно когато някой умре. Даже сега се замислям, дали Седрик слага началото на високата смъртност в книгите? Май да. 

Освен това тук започва да се намесва порастването и любовния интерес. 

“Хари се изуми колко много ученички има в Хогуортс – до сега той никога не ги бе забелязвал.“

Отбелязала съм си няколко места, на които започва да се забелязва историята на Рон и Хърмаяни и е толкова сладко когато знаеш какво следва и просто търсиш знаците.

О, щях да забравя. Най-вероятно в ревюто на третата книга съм забравила да спомена (а ако не съм, сега ще ви ги припомня), че Лупин е любимият ми учител, заради всички създания, с които ги запозна и това, че научи Хари на заклинанието за покровител. Но и Мууди не му отстъпва. Макар и смъртожаден под прикритие, той всъщност ги научи на нещо. Не знам що за смъртожаден ще учи учениците на Дъмбълдор да се противопоставят на проклятията, но добре. Няма да споря с книгата.

Като говорим за Турнира, вие бихте ли проявили смелостта да се запишете? Аз май не бих го направила. Обичам драконите, но тези езеряни ми се струват малко страшнички. 

Коментари

Популярни публикации от този блог

Кръговете под очите ми

Летящата планета

Април в музика, книги и емоции