Ревю: Предимството да бъдеш аутсайдер





Здравейте, книжни душици!

Знам, че напоследък не съм много активна. Август никога не е бил добър месец, но пък идва Септември. По някаква странна логика на съдбата, намирам повече време за четене когато съм заета, от колкото когато съм свободна. При вас така ли е или само аз съм толкова бъгната?

Както и да е. Една от причините да не напиша ревюто по-рано, бе че нямах идея как да го направя. Това е една от любимите ми книги, но нямам идея как да изразя мнението си по подходящ начин. Спомням си първия си блог, където също се опитах да напиша ревю на тази книга, резултатът беше същия. Не гарантирам какво ще се получи (бас държа, че ще е ужасно), но поне ще опитам.



Чарли е на шестнайсет, срамежлив, затворен в себе си, интелигентен отвъд годините си, но въпреки това неопитен във взаимоотношенията си с околните... той е аутсайдер. Сблъсква се с проблеми, типични за възрастта – момичета, училище, търсене на себе си. Поне така изглежда на пръв поглед. Но в писмата, които адресира до неназован „приятел”, наяве излиза необикновения му поглед към света. Чарли внимателно наблюдава хората около себе си, интересно му е дали живеят живота си така, както биха искали, и се опитва да определи собственото си място под слънцето. Да стои и наблюдава живота отстрани му предлага уникална перспектива. Но е време да разбере какво е да си в центъра на събитията... Сътресения в семейството, първа любов, нови приятели, купони, чувства, които досега не е изпитвал, и книги, за които никога досега не е чувал – светът на Чарли се преобръща на 180 градуса за една година. За всички тези неща той разказва в писмата си. В тях споделя и тайната, която го е превърнала в човека, който е. 


(да си призная, това е първият път, в който всъщност виждам анотацията. Задната корица е по-привлекателна и грабваща, поне за мен)


Първото, което грабва вниманието, е разпределението на книгата. Историята е разделена на четири части + епилог, като с всяка следваща част нещата стават все по-сериозни. А самите части се състоят от писма, които главният герой започва да пише до неизвестен получател (т.е. нас) след смъртта на най-добрия му приятел.

В писмата си Чарли разказва своята история. За това кой е той и през какво преминава. Харесва ми как историята се надгражда. Всичко започва с едно обикновено момче. Малко свито и среамежливо, типичния интроверт, което се интересува от книги и хубава музика, обича да наблюдава хората около себе си, но без да се включва, някак дистанциран от всичко случващо се. 

Знам едно - от тогава започнах да се чудя дали самият аз нямам "проблеми вкъщи", но си повтарях, че при много други положението е далеч по-сериозно.

От тук нататък започват да се виждат малките промени в героя. Навлизането му в тъмната страна на живота и осъзнаването на собствените му проблеми. Накрая можем да видим един различен Чарли, преодолял промените и научил, че понякога трябва да обръщаш повече внимание на себе си и по-малко на другите.

И дори и при някой друг да е много по-зле, това не променя тяхното положение. 

През цялото време знаех какво следва, как ще свърши книгата, но това не ми попречи да чета с интерес и да изпитам силни емоции в края. Може би това, че я прочетох за два дена, ми помогна наистина да вляза само в историята и това, че съм се сблъсквала със същите мисли, които има и Чарли, ми помогна да усетя много по-истински историята.


Предимството да бъдеш аутайдер е точно това, което пише. История за порастването, за справянето с проблемите. Разбира се, не на всеки ще му допадне, но за мен тази книга има огромен смисъл. От нея могат да се научат много неща и ако не нещо друго, то поне някои от нас могат да свържат себе си с малкия Чарли - интроверт, който цени добрата литература и изкуствата като цяло.

За момента е любимата ми книга за всички времена, обаче аз го казвам за всяка книга, преди да започна да чета следващата. 

Любимият ми герой, и в книгата и във филма, е Патрик. Героят сам по себе си е интересен и печели вниманието и обожанието с характера си, а Езра Милър играе ролята си страхотно. Както и останалите герои, впрочем.

И ако нямате желанието или времето да погленете книгата, филмът също е хубав. Не е пълно разочарование и е една от малкото дбри филмови адаптации на книги. (въпреки че винаги може и по-добре)


Не знам какво повече мога да кажа за тази книга, освен че заема специално място в сърцето ми. Стилът е лек и приятен, историята се поглъща бързо и с интерес, но това не означава, че трябва да я възприемете като лека книга. Зависи от това как погледнете нещата, тя може да бъде емоционална история с дълбок подсъзнателно психологически смисъл, която да остави траен отпечатък върху съзнанието, но може и да бъде просто поредната книга за тийнейджърските проблеми.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Кръговете под очите ми

Летящата планета

Април в музика, книги и емоции