Екскурзия до зоопарка - Пазарджик

   Здравейте, книжни душици!
   Бях планирала този пост за малко по-късно, но плановете се разпаднаха и сега имам дупка. Скоро ще ви запозная с плановете ми за лятото, от което ще ви стане ясно, че понякога ще има постове, които няма да са на книжна тема. Но това си е моя блог, имам право да правя каквото си поискам, а и ако не сте забелязали, фотографията ми е втора природа.
   Та, да преминем към главната тема.
   На 26 Юли със сестра ми и двете ѝ деца посетихме зоологическата градина в Пазарджик и аз се възползвах от възможността да си поснимам на воля. Внимание! Постът съдържа 31 снимки, така че се пригответе.


В парк "Остров Свобода" се влиза през един мост, който вероятно някога е служел за преминаване над река, но в момента долу има само гъста растителност. 




След цветната лехичка, която не снимах, има няколко разклонения, по които може да се тръгне. Ние избрахме най-лявото, като нашата главна цел бе да намерим къде са животните. Още в началото ни посреща една красива чешмичка, която е добре дошла в непоносимо горещите дни като днешния. Защото, защо да не отидем точно по обяд, в най-големите жеги? Трябва да отбележа, че на доста места имаше чешми, което е добре.

Целият парк е осеян с дървета, които да ти пазят сянка, различни паметници и скулптури.


Както и един единствен графит, който забелязах. 



Разходката ни започна с клетката на тигъра, който, по мое мнение, е най-великолепното животно там. Може би и за това имам толкова много негови снимки (всъщност те са 4-5, но това са подробности). Изпитвам слабост към тези красиви големи котки, колко величествени, грациозни и горди са те, и желанието ми да го погаля бе неуписуемо голямо. За жалост знам, че това не е добра идея, а дори и да го забравя, електрическата ограда определено би ме спряла. 



Муфлоните са родоначалниците на овците. Това научих днес. Те не се славят с красотата и величието на тигъра, но поне при мен биха всяли повече страх. Все пак един тигър ще те разкъса и убие бързо. И поне ще знаеш, че си го нахранил. Докато един муфлон просто ще ти счупи нещо и ще те остави да си умираш бавно, защото е тревопасен.
Шегувам се, разбира се. 





След това видяхме клетка пълна с малки, сладки, пухкави зайчета, които също като нас, търсеха начин да се разхладят. 



Точно до тях бяха чакалите, които може и да не са най-привлекателните същества, особено когато си сменят козината, но като човек, който изпитва неуписуема любов към почти всички животни (домашни и диви), определено ги намирам за доста красиви. 




После имаше различни видове птици. Патици, лебеди, гълъби, дори кокошки. Три красиви мишелова. Маймуни и лемури, сурикати и други дребни животни, които се бяха скрили по друпките си. 




В края нямаше как да не направя още няколко снимки на тигъра. Този път красавецът се бе излегнл в близост до оградата и се възползвах от възможността да се снимам с него. Казах му, че е голям красавец, а той си потърка/закри моцуната с лапа. Приемам това за знак, че ме е разбрал. So cute ^^
И въпреки че ги намирам за големи сладки котеца, тигрите запазват величието и гордостта си дори и в клетката.





В средата, или не знам точно как му се пада разположението, има една огромна плош, насадена с растителност, предимно рози. Не се радвам, ако ми подарят рози, но не бих пропуснала да запечатам красотата им. 





Паркът е изпълнен, както може би споменах, със скулптури и паметници. Слънчев часовник. Кът с фигури на приказни герои и алея с криви огледала. До повечето неща не можеше да се стигне, защото или бяха в мократа и кална трева или пръскачките работеха точно до тях. В обикновени обстоятелства бих се приближила, но не бих рискувала да си повредя камерата.





Преди да си тръгнем седнахме на едно приятно семейно ресторантче до езерото и приключихме си разходката си с пътуване във времето до Праисторическата ера. 






   Това е всичко от този ден. Благодаря ви за отделеното внимание <3

Коментари

Популярни публикации от този блог

Кръговете под очите ми

Летящата планета

Април в музика, книги и емоции