Ревю: Сезонът на злополуките

english ver.

– Мойра Фоули-Дойл
(обем: 288стр.)

 Здравейте, книжни душици!
   Не мога да повярвам, че точно тази книга успя да ме извади от читателския ми застой (или поне да се надяваме, че е така). Ще попитате защо? Ами, книгата си е много хубава, но е написана в любиите ми време и число. Обаче този път доста лесно пренебрегнах този факт и се потопих в историята.

Поредица от нелепи съвпадения или проклятие?
Сезонът на злополуките е част от живота на 17-годишната Кара, откакто се помни. Всяка година към края на октомври се случва нещо – семейството на Кара става необяснимо податливо на инциденти. Когато това време наближи, те прибират ножовете надълбоко в шкафове, покриват острите ръбове на масите и изключват електрическите уреди... но злополуките ги следват навсякъде.
Защо са така прокълнати? И как могат да се спасят? Кара започва да задава въпроси и дълбоко пазените семейни тайни изплуват на повърхността. А тази година сезонът на злополуките ще счупи нещо повече от кости...
Опияняващ, опустошителен, мрачен и напрегнат – сезонът на злополуките е тук.
   Първото, което ми направи впечатление, е корицата. Красива, мрачна, мистериозна. Идеално си пасва с историята. След това е и резюмето, което успя да прикове интереса ми.
   Книгата започва по интересен начин. Това, което бих нарекла въведение, представлява част от историята по-нататък. Важна и въздействаща част. 
   Още с първата глава се впускаме в мистерията на тази история и с всяка страница нещата започваха да се оплитат малко по малко. През цялото време имах доста предположения относно повечето неща, които накрая се потвърдиха, но все пак не очаквах някои от подробностите. Ситилът на авторката е лек, чете се бързо и лесно, но и някак запомнящ се. Описаните сцени остават в съзнанието, пренасяйки те в малкия свят на Кара. 
   Честно казано, не знам дали е от самата книга или е от факта, че не бях добре, но в даден момент бях като замаяна. Всички изпушени цигари и целият погълнат алкохол сякаш започнаха да ми действат. Което всъщнот беше супер, защото я четох в час и постоянно бях такава няква разсеяна, все едно ми е лошо и учителите не ме закачаха.
   В крайна сметка се радвам, че я прочетох. Прочетох? Та аз буквално я погълнах. Наистина ми хареса и точно за това си заслужава четерите звезди. Официалният период на прочитане е 26-29 Март. И ами чувствам се длъжна да спомена, благодаря на Егмонт за предоставената възможност да прочета тази умопоглъщаща книга, дори и само в електронен вариант. 

Коментари

Популярни публикации от този блог

Кръговете под очите ми

Летящата планета

Април в музика, книги и емоции