Book of Shadows

Поредицата SWEEP от Cate Tiernan

Книга първа THE COVEN 

Страници - 176


   Здравейте, книжни душици!
   Ах, тази мини ваканция не ми се отрази добре. Отпуснах се и публикациите ми изгубиха своя график. (е, пропуснах една, но това пак ме дразни). Да не говорим, че тези няколко дена дори не съм докоснала книга. Опитах се да чета, но заспах с телефона в ръка (не че книгата е скучна, просто много ми се спеше), но ще се постарая да се реванширам. А сега, нека преминем към това, за което сме се събрали.

"Something is happening to me that I don't understand.

I see things, feel things in a new way. I can do things normal people can't do. Powerful things. Magical things. It scares me.

I never chose to learn witchcraft. But I'm starting to wonder if witchcraft is choosing me."

   Най-накрая започнах тази поредица и първото, което трябва да отбележа е корицата. Снимката в центъра на кръга загрозява нещата, но ако я пренебрегнем, дизайна ми харесва. Прост, но красив, а и приятен на пипане. Да не говорим колко по-добре е от изданието на втората книга, което дори не понасям да гледам, но за него когато му дойде времето.
   Започнах тази книга с лека досада, защото резюметата и на първата и на втората книга не звучат обещаващо. И наистина, книгата се оказа точно това, което очаквах.
   Познатата история за новото мистериозно момче, което грабва погледа на всички. Но, познайте, той е вещер. Не, не бързайте да се радвате. Това не му попречи да развали няколко приятелства и да преобърне няколко живота. 
   Стилът е лек и прост. Като онези често срещани истории в Wattpad. Единственият плюс тук е, че като се хванах сериозно, минах книгата за два дена. 

   Героите, о, героите. Така и не си направих труда да разбера на колко години са главните герои, но не са на повече от 16 (а може и да нямат толкова). Държанието им е повече като на 12-годишни хлапета, което силно ме подразни. Някак си не можах да почувствам историята. Твърде проста и банална. Да не говорим, че героите, поне според мен, не биха се справили с тежката задача да направят сборище. И ако главната героиня е изградена като подрастваща, която сега навлиза в живота на гимназистите, то главния герои е като тинейджър, който вече е на ръба да се превърне във възрастен. Моралните и умствените разлики в героите са толкова големи, че трудно ги възприемам като компанията, която си съставиха. Не знам, а може би аз не съм разбрала нещо правилно. 
   Единственото, което ми хареса, бе самата тема на историята. Уика и пробуждането на вътрешните сили на една вещица. Честно казано, според мен някои неща са малко преувеличени, но пък аз не съм специалист и не съм вещица, че да знам какво е чувството, така че тук няма да съдя.
   Официалният период на прочитане е 9-31 януари, но както казах, трябваха ми два дена след като ми стана интересно, за да я завърша. Давам ѝ 3 звезди, защото не мисля, че заслужава повече. Даже и те май са ѝ много, ама айде, от мен да мине. 
   Като цяло книгата беше като една малка почивка от всичко напрягащо, което съм се захванала да чета. Хареса ми, но не достатъчно, че да кажа нещо хубаво или да я препоръчам на хора, които четат книги. Краят ми хареса. Не че не го очаквах, но ми е интересно сега как ще потръгнат нещата. Но преди да започна втората, трябва да се преборя с трите тежки книги, които започнах *въздишка*
    Ще се видим в ново ревю скоро... надявам се.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Кръговете под очите ми

Летящата планета

Ревю: Нивганощ