Blogmas #21 - Коледно настроение!

   Не знам за вас, но мен коледното настроение не ме е обхванало. Въпреки това реших да направя нещо подобно, защото би било срамота да мина без подобна тематика. За какво ще пиша? Ами за всичко, което ми дойде на ум. Видях няколко различни поста с подобни теми, така че имам и от къде да черпя идеи ;)
   Заговорим ли за Коледа, няма как да подминем филмите, които започват да се въртят по телевизията, и които упорито избягвам. Не ме разбирайте погрешно, просто вече ми е омръзнало от "Сам вкъщи", но пък съм приготвила няколко други филма, с които можете да си прекарате една вълшебна вечер. Няма как да пропусна коледния Хари Потър маратон, който вече започнах. Неизбежна традиция е да гледам и "Коледна песен" или който и да е друг филм, базиран на историята за чичо Скруч. Не знам защо, но това ми е може би любимата коледна история (не че знам други). "Полярен експрес" е анимация от детството ми, която не пропуска да влезе в списъка ми за гледане. Навява добри спомени и малко по-различно от това, което децата са свикнали да гледат, особено в днешно време. До сега не съм гледала "Кошмари преди коледа", но се надявам тази година да поправя това. Надявам се, защото в същото време ще използвам всяка свободна минута, за да чета. И като за последно оставих "Чарли и шоколадовата фабрика". Как свързвам този филм с празника? Ами какво да се каже. Семейство, бонбони, малко късмет. Все такива неща.
   Бих говорила за музиката, защото обожавам музиката, но коледните песни са по-ужасни и от чалгата (нищо лично, въпрос на вкус). Всичката тази лигаво празнична атмосфера, любов и звънчета ми идват малко в повече.
   Храна. Любима тема на тийнейджърите по света. Нищо, че все още коледната трапеза не е планирала, няма как да пропусна някои традиционни неща. Като шоколадовия дядо Коледа, захарните бастунчета, топлото мляко и джинджифиловите бисквитки. Миналата година пропуснах да направя тези канелени вкусотийки, но тази година със сигурност няма да ги забравя.
    Е, май се изчерпах. Има коледни пожелания, желания, по
даръци и такива неща, но те не ми влизат в работата. Единственото, което искам, е да си почина и да се насладя на няколкото хубави книги, които ми предстои да прочета. До началото на ККМ има един ден, а аз не съ прочела повечето книги, които трябваше да прочета. Това малко ме притеснява, защото не съм сигурна до колко ще успея, но... стискайте ми палци. Няма да се давам!
 
И, разбира се, учениците не бива да забравят да се забавляват през тази така ценна ваканция, защото до пролетната има няколко дълги месеца.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Кръговете под очите ми

Летящата планета

Април в музика, книги и емоции