Blogmas #10 - Reread: Целуната от сянката


   Реших, че е време за едно ревю. Особено след като книгата е прочетена още миналия месец.

Поредицата АКАДЕМИЯ ЗА ВАМПИРИ от Ришел Мийд

Книга трета - ЦЕЛУНАТА ОТ СЯНКАТА

Страници - 368

"Академията „Св. Владимир“ не е училище като всяко друго. Скрита дълбоко в горите на щата Монтана, в нея се обучават млади вампири и техните бъдещи пазители – дампирите.
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.

Роуз знае, че е в разрез с правилата да обича друг пазител. Грижата за Лиса би трябвало да е на първо място. Но когато става въпрос за страхотния Дмитрий Беликов, правилата просто няма как да не бъдат нарушени.
Напоследък нещо странно се случва с Роуз. Призрачни сенки витаят из Академията и загатват за надвиснало зло. Безсмъртните неживи са наблизо и жадуват за отмъщение..."
   Оставаха три дни до края на месеца и изкушението бе толкова неустоимо, че веднага започнах следващата книга от поредицата. И я завърших навреме, за да я включа към ноемврийския списък.

   Лека, поглъщаща, интересна. Стилът на Ришел Мийд се подобрява с всяка книга, а историята става все по-умопобъркваща. Отново се влюбвам все повече в историята и в героите, като този път намирам още повече допирни точки с живота си. Ако се замисля, дори мога да кажа, че поредицата загатва доста от проблемите и трудностите на реалния живот. Просто всичко е покрито с малко фантастика и романтика. И бум! Имаме перфектната тинейджърска поредица. А това, че знам какво ще се случи и причините за повечето неща, изобщо не прави книгата по-малко интересна или въздействаща. Особено последните 40-60 страници, които ми разкъсаха сърцето. Колкото и да не харесвам Димитрий, да видиш нещата през погледа на Роуз може да е доста болезнено, но не и колкото да гледаш Ейдриан. Горкичкият, той е готов на всичко заради нея... но това са неща, които се обсъждат чак в края. 
   Имам още три книги от поредицата, така че по-добре да се захващам с тях, защото става все по-трудно да се даде мнение без да се издаде някоя тайна или пикантен момент. Така че, бай за сега, ще се видим в следващия Blogmas!

Коментари

Популярни публикации от този блог

Кръговете под очите ми

Летящата планета

Ревю: Нивганощ