Reread: Академия за вампири


Поредицата АКАДЕМИЯ ЗА ВАМПИРИ от Ришел Мийд

Книга първа - АКАДЕМИЯ ЗА ВАМПИРИ

Страници - 300


   След всички книги, коренно различни от любимия ми жанр, които прочетох до сега, да се върна към Академията беше странно, но и доста носталгично. Стилът на Ришел Мийд е лек и ненатоварващ. Няма завъртяни и объркани изрази, които да ти замаят съзнанието, няма описания, които да те претрупат с ненужна информация. И ако историята те грабне, книгата се изяжда за ден. Е, аз не разполагам с достатъчно време, за да чета книгите в рамките на 1-3 дни, но определено мога да преценя, кои са ме грабнали и кои не са.

   Академия за вампири представя още една различна версия за вампирите и техния живот. Тук има лоши вампири - строгоите, добри вампири - мороите и децата на вампири и хора, които изпълняват ролята на щитове срещу злото - дампирите. Повече обяснения няма да получите, защото ако ви е интересно, трябва сами да прочетете поредицата. Или поне първата книга.

Обикновено мразя разказвач от първо лице (слава богу, че не е в сегашно време), но трябва да призная, че Роуз е прекалено необикновена героиня, за да бъде пропусната. Тя е типична bad ass героиня (добре де, това е първата книга с bad ass героиня, която чета, така че не знам кое е типично). Самоуверена, покровителствена, смела, но и понякога глупава и несдържана. С красива външност, желана от повечето момчета, флиртът ѝ е като хоби, наравно със заяждането.
Поне докато не се влюбва в наставника си. От завръщането ѝ в Академията и тренировките ѝ с Димитрий, Роуз малко по-малко се променя. Става по-сдържана и отговорна, осъзнавайки, че никога не би помогнала на най-добрата си приятелка, ако не успее да се превърне в достоен пазител. Нейният целунат от сянката пазител.

В някои отношения, Роуз е доста глупава, за което ѝ се ядосвам, но през останалото време я харесвам. В доста отношения си приличаме, особено що се отнася до приятелството и това, което биха направили за него. Всичко това ще си проличи в цитатите от втората книга, а може и в някои от първата. Защото в тази поредица не са толкова много цитатите, които наистина вдъхват нещо, а по-скоро моментите, които показват какво е да си тийнейджър и някои други важни житейски проблеми, сред които и неосъществимата любов към по-голям мъж и депресията. Но за тях ще говорим след малко.


„Нямаше причина да се размеквам само защото този мъж е прекалено красив.“


Лиса Драгомир. Моройска принцеса, последната от рода си.
Василиса (която дълго време четох като Василеса) е красива и изящна. Изтънчена, с добри маниери, забавна и харизматична. Достайна наследница на трона, ако питате мен. Но дълбоко в себе си тя крие повече проблеми, от колкото връстниците ѝ могат да имат през целия си живот. След смъртта на родителите ѝ, в автомобилната катастрофа, в която е трябвало да умре и Роуз, Лиса изпада в депресия. Започват да се появяват признаци на параноя и не след дълго, двете момичета решават да избягат от Академията. Ала дори след завръщането си в този затвор, състоянието на мороя не се променя. Тя е мрачна, тъжна, потисната. Опитва се да крие всичко под красивата си усмивка, но бързо се уморява от всичко това. 
В първата книга една от важните теми, които при първото четене не бях забелязала, е точно това. Тежката депресия и самонараняването. Това е проблем, който в книгата има решение и обяснение (елементът на Лиса - духа), но за жалост, в реалния живот не е толкова лесно (въпреки, че е психическо и духовно заболяване). Хмм... интересна връзка.  Good job, Richaelle Mead, good job.

„Но като се върнах в стаята си, видях го и... просто... рухнах. Беше като последната капка, разбираш ли?“

Ето, че дойде и редът на Димитрий Беликов. С репутация на Бог в сраженията, той винаги е непоколебим, стриктен и сериозен... докато не се среща с Роуз, която разтърсва целият му свят.
Сцените между двамата, които хич не са малко, са наситени с хиляди емоции. Напрежение, хумор, страст и дори понякога тези дийп страни на живота. 
Но, уви, не харесвам Димитрий. Още с първия си прочит той е от героите, които не харесвам по незнайни причини. Не одобрявам романтичната му афера с ученичка, особено след като това е Роуз. И въпреки, че сам по себе си той може да бъде симпатичен и забавен руснак, който често поставя Роуз на мястото ѝ, няма как да го харесам. Единственото, което ми направи впечатление, бе към края на книгата. Когато Димитрий говореше за тийнейджърството и това, че няма нищо лошо да си на 17 и да не си ориентиран в живота си. Евала, Димка. Най-накрая някой да го каже. 


– Дали ще застраша репутацията си, ако я облека за бала?
Когато заговори, едва го чух. 
– Ще застрашиш цялото училище. 

Най-накрая дойде време на героя, който не си представях, че ще обсъждам. При първият прочит, Кристиан Озера остана незначителен герой, на който не обърнах внимание. Но този път нямаше как да го пропусна.
Кристиан е онова самотно момче, отритнато и избягвано от всички. Мрачен, странен, доста саркастичен и подигравателен, самоуверен и с голямо его, той страни от всички и всички странят от него. Въпреки това, той може да бъде забавен и добра компания. Точно типът момчета, по които си падам. Как съм го пропуснала?!


„Целият в черно, загадъчен и груб, с устни, извити в предизвикателно бунтарска усмивка.“


Той е проницателен и бързо открива много от тайните на Лиса и Роуз, ала вместо да ги издаде или изнудва, той започва да се сприателява с моройската принцеса, докато приятелството им не ескалира в нещо много по-голямо. (повече подробности в следващата книга хихи)


Това, далеч не е всичко, което искам да кажа. Всъщност, бих могла да пиша цял ден за тази
поредица без да се изчерпам, но нека да оставя нещо и за следващите книги. Все пак не мога да издам всички детайли в един пост. Трябва да разберете някои неща от самостоятелния си прочит. А и поста вече стана прекалено дълъг.

Последното, което искам да кажа е за филма. Това нещо е пълна пародия във всички възможни аспекти. Сякаш режисьора е взел главната идея и е тръгнал по свой собствен път. А и в края му се разкриват много повече детайли, от колкото можеш да прочетеш във втората книга. Срамота. Така че, моля, не гледайте филма. Не си заслужава.

Ох, да не изпусна и обичайното. Официалният период на прочитане в Goodreads 10-21 ноември. Дадох ѝ 4 звезди.

П.п. сори, ако има грешки, но малко бързам. Надявам се този дълъг пост да ви е харесал и ще се радвам да чуя мнението ви относно книгата или героите^^

Коментари

Популярни публикации от този блог

Кръговете под очите ми

Летящата планета

The Sick Book Tag