Крадецът на книги

*Един малък факт*
ТИ ЩЕ УМРЕШ

      Така започва романът на Маркъс Зюсак (472стр.), който открадна хиляди сърца по света.
Честно казано, доста съм объркана спрямо тази книга. Когато си я купих нямах и най-малка представа за какво се разказва. А притисната от времето, дори резюмето не успях да прочета. Просто я купих.
      И не съжалявам. Въпреки че резюмето развали пролога, който можеше да бъде страхотен, книгата не се оказа чак толкова лоша.
      В началото нямах очаквания. Е, разбира се, логично е да предположиш, че ще става дума за човек, който краде книги. Но и Крадеца на праскови не е за момче, което краде праскови, за да ги прави на компот, така че съм се научила да не прибързвам с крадците ;)
      Всъщност в книгата се разправя за живота на едно малко момиче по времето на Третия райх, а кражбите - те са едва няколко на брой. Действието се развива бавно, но сравнително интересно. Винаги се случва нещо, дори малко и незначително, какъвто всъщност е живота.
      Крадецът на книги не е просто за адреналина от кражбата. Тя е за самите книги. За тяхната сила. За значението на думите и властта, която те имат над хората. Това е един роман в който не книгите, а думите в тях са важни. Или поне така аз го разбирам. 

"Беше като магия, като нещо прелестно, като ярки лъчи, проблеснали от полилей. ... Бяха твърде съвършени"

      Нещото, което много ми хареса, бе Смъртта. Тя (защото въпреки че във филма е озвучена от мъж, смъртта е жена в представите ми), е изобразена по нестандартен начин. Няма точно описан външен вид, всеки си представя каквото желае, но има описан характер. Не бих казала, че е мила и нежна, но е справедлива и... тя просто си върши работата. Прибира човешките души с нежност и се грижи за тях сякаш са ѝ деца. Представена е като същество, което също има сърце.

"Това е нещо, което никога няма да узная и да разбера - на какво са способни човешките същества"

      Първоначалното ревю беше два пъти по-дълго, но пък това ми харесва повече.
Официалният период на прочитане в Goodreads е 10-17 Октомври. Исках да ѝ дам 4,5, но няма, за това ѝ дадох 5 звезди. Заслужава си ги. Не ми харесва превода, но това не е повод за санкции.
      Тази книга ме обърква. Имам много смесени чувства. Харесва ми адски много, но има нещо неопределено, което ме отблъсква. Без значение какво е, не съжалявам нито за миг, че я прочетох. Не е за всеки, не на всеки ще му хареса, но е добро развлечение. Нещо различно и земно, което да ви отвлече вниманието и да ви пренесе в света на нацистка Германия, представен през очите на едно дете и разказан от името на Смъртта.


Надявам се ревюто да ви хареса и ще се радвам да чуя вашето мнение за книгата ^^


Коментари

Популярни публикации от този блог

Кръговете под очите ми

Летящата планета

The Sick Book Tag